Вероятно, тези от вас, които са чели статиите ни за Slax, Antix, Puppy и Wolvix и същевременно разполагат със стари компютри (от рода на 400-500МХц процесор и до 256МБ системна памет), са се запитали дали в голямото семейство на Убунту няма версия подходяща за тях. Отговорът е в лицето на Fluxbuntu – Убунту базирана операционна система, използваща лек Мениджър на прозорци и избрани по-леки за системата програми. Донякъде такъв по-лек вариант на Убунту е и Xubuntu. Но Xubuntu e подходяща по-скоро за следващото ниво стари компютри – с процесор близо до 1ГХЗЦ и памет над 256МБ. Затова Fluxbuntu тежи на мястото си. В момента тази ОС е на ниво Release Candidate, което ще рече, че е в почти финален вид, но все още тук-там може да има проблеми (а такива има). Инсталационният диск може да се изтегли оттук. Към момента няма жив диск с Fluxbuntu, т.е. може само да го инсталирате, но не и да го разгледате преди това. При излизането на финалната версия се предвижда да има и жив диск. Ако ви е любопитно какво предлага Fluxbuntu, но не ви се инсталира, може да изчакате… или да продължите да четете надолу. 😉

При стартирането на компютъра от CD ви посреща начален инсталационен екран, който има специфичен визуален облик, но съдържанието му е почти идентично с това на нормален Убунту диск.

Избирайки начало на инсталацията, ще ви се наложи да преминете през различни помощници в текстови вид. Това не бива да ви смущава, тъй като те са понятно обяснени.

Ако на първата стъпка от инсталацията изберете Български език, след това всички стъпки ще са старателно преведени и не би трябвало да имате трудности. Поради това, няма да се спирам подробно на всички стъпки, а само на онези, които по мое мнение са по-важни. Една от тях е изборът на разделителна способност на монитора. Добре е да знаете коя е нормалната разделителна способност за вашия модел и да я маркирате. Придвижването между отделните възможности става със стрелките, а маркирането с клавиша Space (Интервал).

Друга важна стъпка, е правилно да определите клавиатурната си подредба и клавишите, с които се превключват отделните езици.

Ако имате и друга ОС на твърдия диск, трябва да внимавате когато се стигне до избор на място за инсталиране на Fluxbuntu. Тогава може по ваш избор да определите мястото на инсталация, чрез избор на Ръчно разделяне на диска. Ако ли това не е важно за вас, просто продължете през тази стъпка и Fluxbuntu ще се разположи на диска автоматично.

С това особеностите (доколкото изобщо са такива) на инсталацията свършват и евентуално вие вече имате инсталирана Fluxbuntu ОС! Нека видим какво предлага.

При първото стартиране на компютъра от твърдия диск, ще видите малко необичаен, но приятен начин за онагледяване на зареждането на системата. Процесът на зареждане е представен чрез хронометър, въртящ стрелката си според фазата на зареждане.

След като зареждането приключи, ще трябва да въведете името и паролата си, които сте избрали по време на инсталация.

Вече влезли в системата, ще видите, по мое мнение, една от най-приятните визуални теми. Избрана е доста интересна комбинация от цветове, с преобладаващо зелено. Поне на мен ми действаше много успокояващо. За да се покаже менюто с програмите, цъкнете някъде на Работната площ с десен бутон на мишката.

Работната среда се управлява от Fluxbox – лек и мощен мениджър на прозорци. За Fluxbox има отделена категория, съдържаща графични средства за настройка на основните му параметри, подредба на менюто и др.

За файлов мениджър и за изобразяване на Работната площ и тук, както в Puppy и Antix, е избран Rox. Онези от вас, които са си „играли“ с гореспоменатите две ОС, ще видят доста сходства като начин на работа и настройка.

А сега, няколко думи за програмите във Fluxbuntu.

  • За Интернет четец е избран Kazehakase. Той е подходящ избор за подобна дистрибуция, тъй като е лек за използване и същевременно има съвременни функции (табулиран интерфейс, възможност за синхронизиране на отметките и др.).

Като клиент за е-поща е избран Claws Mail, а за клиент за моментална комуникация – Pidgin.

  • За Офис дейности ще ви свършат работа Abiword (текстови документи), Gnumeric (електронни таблици), Leafpad (обикновени текстови файлове) и Dia (диаграми).

  • Аудио, видео и програмите за разглеждане на изображения са представени от xmms, VLC и xzgv. Програмите може да ви допаднат, защото са с прост интерфейс и добра функционалност. Това с особена сила важи за VLC, с чиято помощ може да отворите не един и два аудио и видео формата и видео устройства (уеб камери, тв тунери и др);

  • Системни настройки Fluxbuntu има достатъчно: за локалната мрежа; за свързване към Интернет чрез DSL/PPPoE; за динамична смяна на разделителната способност и др. Най-хубавото от всичко е, че там е и Synaptic с цялата си леснота на използване. А това значи, че ако нещо ви липсва или дразни може лесно да го добавите/премахнете.

Естествено, има и не дотам изгладени неща. Ето някои от тях:

  • основното меню на Fluxbox не е добре настроено. Някои от приложенията се дублират в повече от една категория, а друга (като Gnumeric) изобщо липсват изброени в менюто (макар да могат да се стартират с команда). Освен това наименованията на основните категории не съвпадат с тези, възприети в Убунту;
  • Визуалната тема не обхваща всички приложения. Така например, често използвана програма като xmms няма адекватна на средата „кожа“;
  • няма инсталирана програма, с която в графичен вид да може да се разглежда съдържанието на съществуваща локална мрежа.

В заключение мога да кажа, че съм доволен от това, което Fluxbuntu ми демонстрира. Остави ме с усещането, че наистина е мислен основно като за по стари компютри и същевременно си личеше, че използвам Убунту. Вероятно поне част от нещата, които не ми харесаха ще бъдат изгладени във финалната версия. Но истината е, че дори и така, пропуските са лесно поправими и не биха ме спрели да използвам Fluxbuntu на някой старичък компютър.