Стараейки се да бъде удобна още от самото начало на използване, Убунту идва с предварително инсталирани приложения за аудио и видео. По-долу ще бъдат показани по-важните от тях, както и ще бъдат дадени препоръки за техни алтернативи.

1. Аудио програми: Като основна програма за просвирване на музикални файлове в Убунту е избрана Rhythmbox.

Програмата не е обикновен плеър. Тя има вградени функции на музикална библиотека, следяща предварително зададена от потребителя папка, а също така и възможности за просвирване на Интернет радио, за разпознаване на преносими аудио плеъри (вкл. iPod), за просвирване и запис на аудио дискове, поддръжка на podcast и споделяне на музикалните файлове. Като функционалност не отстъпва на iTunes на Apple или Windows Media Player на Microsoft. Макар и избрана първоначално, Rhythmbox не е единственото достъпно решение за аудиофилите. За потребителите търсещи максимално сходство и свикнали с Winamp, има няколко решения с почти идентична външност и поведение: XMMS, Beep Media Player и Audacious. Всичките имат сходна функционалност и външен вид. Като личен избор мога да посоча Audacious. Видът на тази програма може да се да се променя чрез “кожи”, като дори е съвместима със формата на “кожите” на Winamp.

2. Видео програми: Като основен плеър за преглед на видео файлове в Убунту е избран Totem.

Програмата има широка поддръжка на видео функции сред които: субтитри (вкл. на БГ език), смяна на съотношението на екрана, DVD, VCD възпроизвеждане и менюта, поддръжка на дистанционни устройства, TV-out възпроизвеждане и др. Като интерфейс основната идея е простотата – няма скрити менюта, настройки и прочие. Този подход обаче е нож с две остриета. По-напредналите потребители, свикнали сами да конфигурират и да се ровят из настройки може да останат недоволни от подобен спартански интерфейс. В такъв случай има други решения, които макар видимо да имат прост изглед, за разлика от Totem предлагат множество настройки и параметри за промяна. На първо място сред тях може да се отличи MPlayer – много платформен софтуер имащ издания за повечето от познатите операционни системи.

Това е уникален в много отношения софтуер – предлага поддръжка на повечето аудио и видео формати, както и видео устройства, може да се стартира само от командна конзола без графичен интерфейс и много други. Незапознатите потребители могат да се почувстват неудобно с него заради факта, че настройките които са достъпни за промяна са стотици и то не само от графичната му среда и чрез текстови конфигурационни файлове. Впрочем в това отношение има компромисни решения, които в себе си събират комплексността на Mplayer и понятен начин за настройка. Това са т.нар. обвивки на Mplayer, каквито могат да се намерят на различни места. Пример за подобна много добре балансирана като настройки/леснота обвивка е SMPlayer.

По външен вид и възможни настройки тя много се доближава до Media Player Classic.

Сред другите многоформатни плейъри достъпни в Убунту могат да се споменат VLC и Real Player, които са познати на Windows потребителите.

По отношение на аудио и видео редактиране за Убунту са достъпни чудесни програми като Audacity (аудио редактиране) и Kino (видео редактиране). И двете могат да се похвалят с големи възможности, като това особено важи за Kino, която по функции не отстъпва на някои комерсиални предложения за Windows.

Поради факта, че аудио/видео обработката все пак не е толкова ежедневна дейност за преобладаващата част от потребителите, горните програми не са обект на по-детайлно разглеждане в рамките на тази статия.

В заключение мога да спомена за един от препъни-камъните, който доскоро стояха пред повечето ГНУ/Линукс дистрибуции, в т.ч. и пред Убунту – кодеците за аудио/видео файлове. Доскоро за да се осигури наистина пълна съвместимост с повечето формати, беше необходимо ръчно да се подбират и инсталират кодеци. Процедурата всъщност е обичайна за Windows потребителите, които озовали се пред “гол” Windows се принуждават да търсят пакети от кодеци. Проблемът при ГНУ/Линукс обаче бе по-сериозен, не на последно място и поради факта, че новите потребители на тази ОС не знаят къде и какво да търсят. В последната версия на Убунту този проблем е решен много елегантно. Когато потребителят отвори непознат аудио/видео файл, софтуерен помощник се опитва да засече какъв е формата и след това автоматично сваля необходимите кодеци от Интернет. Въпреки, че и този метод има своите недостатъци и не е задължително панацея, той в повечето случаи наистина си върши работата и спестява доста грижи.

С това този кратък преглед на мултимедийната страна на Убунту приключва. Желаещите да разберат повече по въпроса, могат да го направят от форумите на Убунту.