Едно от нещата, с които потребителите на Windows привикват… е Windows Explorer. Ежедневното му използване обикновено ги кара да забравят, че той е просто един от многото файлови мениджъри. В тази връзка отначало работата с избрания в Убунту файлов мениджър Nautilus може да е малко непривична. По-долу ще се опитам накратко да го представя.

Най-често до него се стига чрез менюто Места. Отваря се файлов мениджър с вид подобен на този:

Като цяло видът на Nautilus e доста стандартен – има лента с бутони, страничен панел, основен прозорец, статус лента. При по-внимателно разглеждане обаче, неминуемо ще ви направят впечатление няколко неща. На първо място това вероятно ще е липсата на лента за навигация. Всъщност такава лента има, но тя се отличава от познатото ни падащо меню на Windows Explorer.

Тук навигацията в отделните папки и подпапки се осъществява като се натискат появяващите се бутони с техните имена на лентата. Макар и различен от подхода на Windows, този метод е много интуитивен и привикването към него е бързо. Естествено, в случай, че желаете директно да въведете адреса на исканата от вас папка, Nautilus предлага тази възможност. Превключването в такъв режим става чрез натискането на съответната иконка в лентата за навигация или с клавишната комбинация Ctrl+L.

Друга екстра на Nautilus е, че в страничният панел може да се променя изгледа с наличните устройства и места в компютъра.

Вариантите на показване са:

– Места – винаги показва всички налични дялове и преносими носители и изгледа не се променя динамично при навигация в основния прозорец;

– Информация – в панела са показва по-подробна информация за текущо избрания файл или папка;

– Дървовиден – този режим е аналогичен на режима познат ни от Windows Explorer;

– История – показва последно отваряните файлове/папки;

– Бележки – страничния панел сменя вида си в празно поле, в което може да се пишат бележки;

– Емблеми – показна наличните емблеми, които могат да се приписват на папките.

Емблемите също са интересна екстра на Nautilus. Те представляват мини-икони, които се прикачват към иконата на папката и подсказват какво е съдържанието и. По-долу има примери на папки, съдържащи документи, филми, музика и снимки:

Освен емблемите Nautilus позволява да се сложи избрано от вас изображение като заден фон на прозореца. Допълнения като тези са от нещата, без които по принцип си може, но бързо се привиква.

Освен, че се грижи за файловите операции, Nautilus отговаря и за изобразяването на Работната площ (Desktop). Характерна негова черта е това, че показва съдържанието на изображенията и текстовите файлове, като дава възможност да се променят и размерите на отделни икони. За да внеса яснота ще приложа два примера на нормална икона на текстови файл и на увеличена икона на текстови файл.

Може да се забележи, че при увеличен размер на иконата започна да се показва съдържащият се в нея текст – нещо което е наистина много удобно за бърз поглед върху файлове. Това в общи линии са по-различните неща, които може да срещнете при работата си с Nautilus.

Паралелно с разпространението на компютрите през години върви и разпространението на принтерите. Днес са малко местата, където няма принтер и затова е важно Убунту дали може да даде достъп до тези устройства. В тази насока новите са добри. Може да се каже, че общо взето Убунту се справя с тази задача успешно. Разбира се, не всеки принтер може да се разпознае без никакви усилия, но това са редки случаи. Повечето пъти инсталацията на нов принтер минава само през четири стъпки:

– Стъпка 1: Стартиране на програмата за управление на принтерите. Това става от менюто Система – Администрация на системата – Print. Отваря се прозорец, в който се показват вече инсталираните принтери и има възможност да се добавят нови.

– Стъпка 2: Свързване към принтера. Тук се показват засечените локални и мрежови принтери. Ако сред тях не са тези, които ви интересуват, имате възможност ръчно да посочите къде се намира съответното устройство.

– Стъпка 3: Избор на модела. Наличният избор на принтери е доста голям и вероятно с доста от моделите няма да има проблем.

– Стъпка 4: Име, местоположение и описание на принтера. Чисто формална, тази стъпка ви дава възможност да назовете и опишете принтера по ваш вкус. С нея инсталирането приключва и принтера е готов за действие. Въпреки, че съвместимостта е голяма, е добра идея преди да направите прехода от Windows към Убунту, да проверите дали има поддръжка на вашият принтер. Възможно е ако няма вградени драйвери, да си инсталирате ръчно нови. В редки случаи е възможно и да няма никакъв наличен драйвер (наистина редки).

С това смятам да приключа бързото запознаване с тези толкова обикновени и същевременно основни дейности на работа с операционната система. В следващ обзор ще представя забавната страна на Убунту – онези малки времегубещи игри, които внасят свежест в понякога скучната работа…