Тъй като в ежедневието си ползвам тази операционна система, реших да дам общ поглед върху това, което предлага тя на потребителя като интерфейс.

Първото стартиране след инсталацията Убунту ви посреща с този вид:

В горният ляв ъгъл се намира главното меню на Убунту, което се състои от три раздела: ПРОГРАМИ, МЕСТА и СИСТЕМА. Всяко едно от тях има подменюта, които служат за бърза навигация и ще бъдат показани по-долу. Техен най-близък аналог като функционалност е START менюто в Windows. До това меню се намират 3 икони за бързо стартиране на Интернет браузъра, клиента за е-поща и помощта за Убунту. В горният десен ъгъл се намира системната област за уведомяване, часовник, индикатор за мрежата, индикатор за звука и икона за излизане от системата. Техен най-близък аналог в Windows e system tray. В най-долната част на екрана се намира елемент, който прави изгледа и функционалността по-различни и по мое мнение по-лесни, отколкото са в Windows. Това е лентата със задачите. Основното и предназначение е да показва списъка с отворените в момента програми. В този смисъл аналог в Windows и е task bar-a. В допълнение в левия и десния и край има икони за бърз достъп до Работен плот (Desktop) и за изчистване на кошчето (Recycle bin в Windows). Също така има и икона за превключване между т.нар. виртуални работни плотове – която е относително непозната в Windows света идея и по същество представлява добавяне към стандартния работен плот на още определен брой допълнителни такива (2-16). Това позволява на всеки един от тях да има отворени различни програми и така се избягва претрупването с отворени приложения в лентата със задачи. Именно комбинациите от тези елементи създават по-различния и необичаен вид, който би учудил един закоравял Windows потребител. На практика познатата ни лента със стартово меню, списък с прозорци и системната област за уведомяване от Windows при Убунту е разделена на две независими части. Много малко време е необходимо за да се свикне с тази подредба и да се оцени леснотата, която тя дава. Между другото, тук потребителят не е ограничен откъм промяната на визуалните стилове и без особен проблем може да промени вида така, че да бъде максимално близо до този на Windows. Примерен такъв изглед може да се види по-долу:

Но да се върнем обратно към по детайлно разглеждане на основното меню на Убунту. По-долу може да се види съдържанието на първата му част – ПРОГРАМИ:

Както е видно, в менюто програмите са разпределени по категории на обхвата си. Този начин на разпределение е доста удобен и ясен за потребителя, защото му позволява на практика само с 2 щраквания на мишката да стигне и стартира желаното от него приложение.

Вторият компонент от системното меню на Убунту е менюто МЕСТА:

В него са събрани основните места за навигация в компютъра – домашната папка, работния плот, мрежата и т.н., както и списък с последно отваряните файлове. Тук още веднъж е видна лесната навигация до всяка една точка, която спестява до минимум излишните щракания с мишката.

И на трето място в основното меню на Убунту е менюто СИСТЕМА:

В това меню са събрани всички настройки на операционната система. То се явява аналог, макар и не съвсем точен на познатият от Windows Control Panel. Тук обаче структурата му е по-особена, отново замислена за улеснение на потребителя. В него има две подменюта. Едното е с името НАСТРОЙКИ и в него се съдържат всички настройки на Убунту, които се считат за безопасни, т.е. объркването им не може да доведе до срив на системата. Това са настройки като: визуални теми, избор на мишка, клавиатура, настройка на звуци, скрийнсейвъри, разделителна способност на екрана и т.н. Второто подменю се нарича АДМИНИСТРАЦИЯ НА СИСТЕМАТА. В него са събрани онези критични за УБУНТУ настройки, чието неправилно конфигуриране може да доведе до срив или загуба на данни. Пускането на приложенията от това меню става след въвеждане на администраторска парола. Тук са събрани настройки като: мрежа, добавяне/премахване на софтуер, файлови системи, езикова поддръжка и т.н. Между другото това разделение на настройките го има в ГНУ/Линукс света от години. Едва сега негов подобен клонинг може да си види в Windows Vista, макар там да не е толкова ясно разграничението.

Това в най-общи линии мисля, че показва началният вид на новоинсталирано Убунту, който всеки нов потребител би трябвало да очаква. Подчертавам обаче, че възможностите му за промяна са много по-големи от тези, с които сме свикнали в Windows. В този смисъл показаните екрани не дават Убунту в пълният му блясък. За да демонстрирам горното, по-долу съм изложил екран от своя десктоп:

С това мисля да приключа този мини-преглед на работната среда на Убунту. Скоро очаквайте нови акценти върху използването на някои от приложенията, достъпни в Убунту, както и евентуално ревю на убиеца на 3D интерфейса на Vista – Beryl. Но за това – друг път.