Ново предложение за изменение в Европейската Директива за правата на потребителите има потенциала да промени начина, по който възприемаме цифровите стоки. Според него цифровите стоки (софтуер, онлайн услуги и т.н) не бива да се третират много по-различно от стоките от физическия свят. Или ако трябва да съм точен:

„Цифрово съдържание, което се предава на потребителите в цифров формат, при което потребителят получава възможност за постоянно използване или използване по начин, подобен на физическо притежание на стока, следва да се счита за стока за целите на прилагането на разпоредбите на настоящата директива, приложими към договорите за продажба. Правото на отказ обаче следва да се прилага само до момента в който потребителят реши да изтегли цифровото съдържание.“

Източник – http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=REPORT&reference=A7-2011-0038&language=BG, Изменение 13.

Това води до поне две забележими промени:

  • В момента в който си платите и получите/изтеглите стоката, тя на практика става ВАША собственост.
  • Страната, осигуряваща ви тези стоки поема ангажимент те да изпълняват обявеното си предназначение, т.е. връщането им, ако купувачът не е доволен става много по-лесно.

Ако бъдат приети, тези промени на практика ще се наложат над използваното сега Лицензионно Споразумение с Краен Потребител (на английски език – EULA). Именно благодарение на него в момента има много случаи, при които въпреки че купувайки цифровата стока, потребителя смята че я притежава, то в действителност той я наема и то при условия диктувани от производителя.

Естествено, евентуалното приемане на тези промени не радва всички. Пример за това е Сдружението на издателите на бизнес софтуер (BSA). В него влизат компании като Microsoft, Apple, HP, IBM, Dell, SAP, Intel и др. За немалка част от тези компании една такава промяна ще отслаби контрола, който в момента имат над потребителя и същевременно ще им донесе по-големи отговорности. Тези от вас, следящи поне малко новините от ИТ сферата, бързо могат да си припомнят, че именно членовете на BSA в един или друг момент са разследвани (а понякога и осъждани) за монополни практики и нарушаване на потребителските права. Те също така се възползват в най-голяма степен от утвърждаването на концепции като софтуерните патенти и т.нар. интелектуална собственост… За BSA e перфектно нормално, че:

„…когато купувате софтуер, всъщност купувате лиценз за неговото използване, а не самия софтуер. „

Източник – http://www.bsa.org/country.aspx?sc_lang=bg-BG

Аз, редовен потребител на цифрови стоки, се надявам през месец май това предложение да бъде окончателно гласувано и да утвърди в по-голяма степен нашите права. От моя гледна точка, сегашното тълкуване на цифровите стоки от страна на големите компании и различните, лобиращи за интересите им организации, е твърде двулично.

От една страна, ако не спазваш споразумението с дадена компания, те третират като крадец на реални стоки. Малко лирично отклонение – Още помня безумната кампания „Пиратството ограбва“ от преди няколко години, в която бяха подлъгани да участват различни родни хора на изкуството. Така и не разбрах как пиратсвото ограбва творец като Георги Чапкънов, който… създава скултури!? – Край на отклонението.

От друга страна се твърди, че не може да се прави аналогия между цифровите и физическите стоки и в този смисъл е грешно потребителските права да се разпростират върху тях.

Е, това ако не е двулично, не знам кое е…

Дано бюрокрацията (в добрия смисъл на думата) в ЕС надделее над бизнес интересите на отделни компании и да вземе правилното решение.