След дълго и сериозно обмисляне, придружено от множество опити, взехме нелекото решение, считано от УСУ 8, да променим стандартната работна среда на УСУ Линукс.

През вече четирите години от съществуването си, в УСУ Линукс винаги сме залагали на предлагането на лесна за ориентиране и работа среда. Това неизменно водеше до използването на познати концепции от потребителския интерфейс – ленти с панели съдържащи като минимум системни менюта, област за уведомяване и инструмент за управление на отворените прозорци. За тези нужди работната среда GNOME ни осигуряваше идеалното решение като баланс от външен вид, възможности и настройка. През последната година нещата обаче се промениха значително.

С излизането на последната версия на GNOME, работната среда претърпя промяна, която не беше еволюционна, а революционна – въвеждането на обвивката Gnome Shell и мениджъра на прозорци Mutter. Паралелно с това екипът на Убунту Линукс (УСУ се базира на тази дистрибуция) също решиха да изоставят досегашната работна среда и разработиха от нулата съвсем нова, наречена Unity, която също като Gnome Shell бе драстична промяна спрямо досега използваната. И двете нови работни среди не предлагат просто по-обновен начин за взаимодействие с компютъра, те предлагат изцяло нов. Вдъхновени в голяма степен от интерфейсите на различни съвременни мобилни устройства (умни телефони, планшетни компютри) и двата интерфейса захвърлят повечето елементи на стандартния интерфейс и включват съвсем нови концепции.

Въпреки че ентусиазма около новите среди е голям, проблемите около тях също не са малко. От една страна тъй като са все още нови, проблемите около тях са относително повече, спрямо досегашната среда. От друга страна, изоставяйки традиционната концепция за взаимодействие с работната среда, те отчуждават немалко досегашни потребители, вече изградили си определи навици за работа. Остава и да се докажат, дали идеята, че те са по-интуитивен начин за работа, ще издържи проверката на времето – засега отзивите са противоречиви… Нашето убеждение е, че те не са удачен начин за максимално ефективна работа с компютър – не случайно досегашната концепция се е запазила почти непокътната повече от 20 години.

Всичко това постави УСУ на кръстопът – новите среди се различават драстично от досегашната Gnome 2, която пък вече няма да се развива и постепенно е обречена да остане в миналото. Последната половин година голяма част от работата ни по УСУ беше именно изпробването както на Gnome Shell, така и на Unity. Трябваше да се уверим дали и доколко е възможно да се нагодят до състояние и начин на работа, аналогични  или поне сходни с текущите в УСУ 7.

Резултатът от тези усилия беше смесен – получаваше се среда наподобяваща тази на УСУ, но приликите бяха само на пръв поглед. Достатъчно беше потребителят да се опита да извърши няколко типични действия (намиране и пускане на програма, настройване на панели и т.н.) и разликите се появяваха незабавно. Това в крайна сметка правеше средата объркваща и неоптимална за работа. Следващата логична стъпка беше да се огледаме сред останалите популярни работни среди и да преценим доколко те съвпадат с концепцията на УСУ.

Кандидатите бяха:

  • XFCE – Популярна и стабилна работна среда, от самото начало замислена като по-лека алтернатива на Gnome. Тя беше първата разгледана алтернатива от нас и при това беше много изкушаваща такава. Сред големите ѝ предимства бяха: по-лека и бърза е от Gnome 2, което я прави подходяща и за по-стари компютри; също като Gnome 2 използва GTK, което означаваше че спокойно можеше да продължим да използваме досегашните програми; стандартната ѝ работна среда на практика е съставена от същите компоненти като тази на Gnome 2. С това предимствата на XFCE не се изчерпват, но естествено бързо се появиха и недостатъци: бидейки по-спартанска среда, част от системните настройки привични за Gnome нямат свой аналог; Средата далеч не е така локализирана като тази на Gnome2, което поставя в неравностойно положение българските потребители на УСУ, които за нас са от първостепенна важност.
  • LXDE – Сравнително нова, но бързо развиваща се работна среда, която е дори по-минималистична от XFCE. Има същите предимства като XFCE и до голяма степен и същите недостатъци, като последните тук са изразени с по-голяма сила.
  • KDE – Другата най-голяма и популярна работна среда, която редом с Gnome, доминира сред Линукс потребителите. Предимствата на тази работна среда са очевидни за всеки докоснал се до нея потребител: има модерен и „лъскав“ вид, като същевременно използва традиционната концепция за взаимодействие с работната среда в леко осъвременен вид; има огромен брой качествени приложения за нея; разработката и поддръжката ѝ са сериозни и средата се разработва от много години насам; степента ѝ на локализация е много висока. Сред недостатъците ѝ бяха: тъй като средата си идва със свои собствени приложения, преминаването към нея неизменно ще доведе до смяна и на част от стандартните приложения за УСУ; в KDE за разлика от Gnome винаги стремежът е бил да се даде достъп на потребителя до възможно най-подробни настройки на средата и приложенията. Това от една страна е добре, защото по-напредналите потребители имат възможност до по-подробно настройване, но от друга – по-големия брой настройки могат да „уплашат“ начинаещите потребители.

В крайна сметка, след внимателно претегляне на плюсовете и минусите, ние направихме своя избор… и той е работната среда KDE!

Освен гореизброените предимства, над потенциалните недостатъци натежаха и следните неща:

  • Основните програми в УСУ имат свои достойни алтернативи в KDE, които като външен вид, функционалност и начин на работа са много сходни;
  • Немалка част от основните програми в УСУ Мини и в момента са многоплатформени и смяната на средата няма да ги засегне изобщо. Пример за това са: уеб четецът Firefox; музикалният плеър Clementine; видео плеърът VLC; офис пакетът LibreOffice; четецът на е-книги FBReader, Skype…;
  • В УСУ Десктоп преобладаващата част от образователните програми и в момента идват от KDE, а много от останалите са базирани на същата основа като KDE (използват QT библиотеките) – hugin, qtpfsgui, scribus, scantailor, virtualbox, librecad, hedgewars, vlc, clementine и др.;
  • Мениджъра на прозорци на KDE – kwin – в последните версии на средата осигурява все по-добро бързодействие и има вградени ефекти.
  • Средата се развива еволюционно и предвидимо. Дори при смяната на КDE 3 с KDE4, основния начин на работа се запази непроменен. Поне в обозримо бъдеще няма очаквания за резки промени във вида и начина на работа на работната среда.

Всичко това ни кара да смятаме, че за да бъдем верни на досегашните идеи, заложени в УСУ Линукс, ние трябва да продължим напред избирайки работната среда KDE като отправна точка. Сигурни сме, че ще успеем да ви представим УСУ 8 и когато това стане, вие ще получите една удобна, приятна и модерна операционна система, която ще направи взаимодействието ви с компютъра по-приятно.

Това със сигурност ще бъде едно дълго и интересно приключение и ние със сигурност ще се нуждаем от вашата подкрепа, съвети и коментари, които са били и винаги ще бъдат определящи за развитието на УСУ. Така че… готови ли сте да се повозите с нас? 🙂

С оглед големите промени, възможно е УСУ 8 да се забави известно време. Не искаме да се ангажираме предварително с точни срокове – за нас по-важно е готовия продукт да е максимално завършен и готов за ежедневна употреба.

И като за финал на тази дълга публикация, ето два прихванати екрана, онагледяващи част от постигнатото до момента:

  • Стандартния работен плот за УСУ 8 – обичайните два панела и елементи върху тях…

  • Файлов мениджър, текстов редактор, терминал и програма за преглед на изображения – нови,  но същевременно с привичен облик, функционалност и бързи клавиши…

Очаквайте повече подробности около развитието на УСУ 8 с течение на времето!

Очакваме вашите коментари, предложения и идеи в форума ни – http://forum.learnfree.eu/ -, както и на Facebook страницата на УСУ – https://www.facebook.com/USU.Linux