През последните години се забелязва постоянен ръст на продажбите на преносими компютри. И това не е случайно. Съчетали в себе си мощта на настолните, енергоспестяващи и мобилни, те са удачен избор за много хора. Несъмнено много от хората желаещи ида преминат към Убунту или друга ГНУ/Линукс операционна система, притежават или възнамеряват да се сдобият с такъв компютър. Как се вписва тук Убунту и може ли осигури поддръжка на всички технологии, въплътени в мобилните компютри? В миналото едно от слабите места на Линукс беше именно поддръжката на преносими компютри. Естествено основната вина за това носи не Линукс, а
производителите на хардуер, които често не осигуряват достъп до
спецификациите на устройствата си и предоставят затворени драйвери.
Макар все още да има трудности от подобно естество, важно е да се
отбележи, че в по-голямата си част тези проблеми са решени в
съвременните Линукс дистрибуции, в т.ч. и Убунту. Нещо повече – лесната поддръжка на софтуера, високата сигурност на данните и устойчивост срещу вируси, бързото преминаване от мрежа в мрежа – могат да направят Убунту желана операционна система в много преносими системи.

Списък с тествани с Убунту преносими компютри може да се намери на адрес https://wiki.ubuntu.com/LaptopTestingTeam По-долу ще разгледам само областите, в които може да се натъкнете на проблеми. Силните страни на Убунту вече бяха коментирани нееднократно, така че смятам за излишно да го правя отново.

Проблемни области:

– Енергоспестяващи функции и живот на батериите – една от критичните области, която оказва огромно значение при избора на операционна система. Тук резултатите на Убунту могат силно да варират и да бъдат от по-високи до по-ниски от тези на Windows XP например. Това в голяма степен зависи от конкретния модел компютър. Също така реализацията на Хибернация и Приспиване не е на достатъчно надеждно ниво и в много модели работи само едната или другата функция или не работят коректно.
Все пак, базирано на скромния ми личен опит, може да се каже, че в общия случай работата на батерии е или по-кратка или аналогична на тази с Windows XP, а в по-редки дори може да го надмине. Към това мога да добавя, че Убунту има потенциално повече възможности за настройка на различните енергоспестяващи функции от Windows и в ръцете на по-умел потребител може да покаже още по-добри резултати.

– Мрежи – поддръжка и настройка – Също важна област. Поради
мобилната си природа, на преносимите компютри често им се налага се свързват към нови кабелни или безжични мрежи, да откриват нови мрежови принтери, споделени директории и т.н. По отношение на поддръжката на мрежови карти, независимо дали безжични или не, Убунту се представя на задоволително високо ниво. Там където е възможно се използват свободни драйвери, а където няма друг начин Убунту може да използва и несвободни такива. Освен това в случай на тотална липса на драйвер за Линукс, Убунту може да използва и Windows драйвери, макар и след допълнителна намеса от потребителя. Все пак последните случай са редки, така че е реално да очаквате автоматично разпознаване и безпроблемна работа с мрежовите адаптери. Откриването, настройката и свързването към нови мрежи, независимо от вида им, е едно нещата, в които Убунту категорично надминава Windows (независимо от версията).
Особено улеснено е присъединяването към безжични мрежи, което се извършва с прост избор на желаната мрежа от падащ списък в областта за уведомяване.

– Видео карти – Възможните проблеми в тази област са аналогични на тези с настолните компютри. Т.е., всичко зависи от това доколко
конкретната видео карта има поддръжка под Линукс. Един съвет – освен ако не ви е ужасно необходимо, избягвайте видеокарти на ATI и NVidia и отдайте предпочитание на Intel видео картите. Първите две възможности не са лоши, дори напротив, като чиста мощ те са забележимо по-мощни.
Въпросът е… наистина ли имате нужда от толкова мощна видео карта, когато става въпрос за преносим компютър? Ако не ви вълнуват нови  триизмерни игри с тежки ефекти или 3д моделиране, то тогава отговорът клони към не. Освен това мощните видео карти идват с неизбежно по-високо енергопотребление. Вградените Intel базирани решения, се радват на много добра поддържка под Линукс, а и се справят чудесно с задачи като триизмерна работна среда с визуални ефекти, непретенциозни игри и видео възпроизвеждане.

– Звукови карти – Рядко може да се натъкнете на пълна липса на
поддръжка на звукова карта под Линукс. Все пак в определени случай, като напр. някои HDA Intel звукови карти може да се наложи ръчно да направите допълнителни настройки за да се активира модула за звука. Но това не е задължително да се случи, а и във форумите на Убунту може да се намери стъпка-по-стъпка инструкция.

– Четец за флаш памети – Понякога има проблеми с вградените в много преносими компютри четци на флаш памети. Проблемите се дължат отново на това, че производителите на тези четци предлагат затворени драйвери и то единствено за Windows. В много от случаите обаче проблемите (особено тези с MMC и SD карти) с разпознаването на четците и поставените в тях карти може да се реши чрез относително лесна ръчна намеса, информация за която може да се намери в Убунту форумите.

– PCMCIA слот за карти – област, в която нямам преки наблюдения.
Въпреки това, съдейки от това, което съм чел, тук проблеми рядко има и генерално нещата си работят добре.

– Мишки, клавиатури, вградени посочващи устройства, функционални
клавиши – всичко това в повечето случаи работи без никаква допълнителна намеса.

– Вградени и външни USB уеб камери – някои от по-мултимедийно
насочените преносими компютри имат вградени камери. Дори и да няма вградена, един потребител винаги може да си включи USB уеб камера и да я ползва за разнообразни цели. Линукс няма пълна поддръжка за всяка излязла под слънцето уеб камера. Въпреки това някои от по-известните марки като Creative или Logitech, обикновено се радват на добра поддръжка и разпознаване на уеб камерата без никаква допълнителна намеса. Отделно от това чрез инсталирането на пакетите spca5xx или по-новия gspca може да осигури поддръжка на още близо 250 различни уеб камери.
За правилното инсталиране един (но не и двата едновременно!) от тези пакети е необходимо да се прочетат указанията в помощния файл към тях.
Разбира се, съществуват и камери за които към момента няма работеща поддръжка – такива са напр. вградените в някои модели на Acer. Ако случайно сте от “щастливците”, които нямат работеща камера – не се отчайвайте. Върху добавянето на нови драйвери се работи постоянно. Дори вие можете да ускорите работата върху нови драйвери като изпратите описание на проблема си на разработчиците на Убунту.

Този кратък списък като че ли изчерпва по-често срещаните възможни проблеми при инсталиране и работа с Убунту на преносим компютър. В тази връзка е важно да спомена, че в следващата версия на Убунту, излизаща през октомври 2007 г., е обърнато специално внимание на оптимизации и подобряване на работата с преносими компютри.