От разговори с познати и ровене из мрежата, ми направиха впечатление някои общи митове за ГНУ/Линукс, които бих искал да споделя с вас и да коментирам:

Мит 1: ГНУ/Линукс е толкова различна операционна система от Windows, че един привикнал потребител никога не би могъл да се ориентира.

НЕВЯРНО. Наистина има различия между двете ОС и то доста. В много отношения подходите им към нещата са съвсем различни. Различията им обаче си остават по-скоро вътрешни, невидими за един нормален домашен потребител. Така напр. в Windows имаме My Documents, а в ГНУ/Линукс имаме Домашна папка. В Windows имаме Control Panel, а в ГНУ/Линукс – Администриране и т.н. Не мисля, че представлява реален проблем свикването с тези названия. Интерфейса като цяло е доста гъвкав и може напълно да имитира този на Windows.

Мит 2: ГНУ/Линукс е толкова труден за инсталация, че няма нормален потребител, който да се оправи.

НЕВЯРНО. В миналото на ГНУ/Линукс може и да е имало подобни моменти, сега обаче нещата са съвсем различни. След минали безброй инсталации през ръцете ми на различни версии на Windows, мога спокойно да ви уверя, че инсталацията на ГНУ/Линукс е с поне едно ниво ПО-ЛЕСНА. Да, правилно ме разбрахте – ПО-ЛЕСНА. Например така обичаната от мен ОС Убунту има инсталатор, който би се харесал и на много неопитни в инсталирането потребители. Най-малкото защото преди да инсталирате тази ОС можете да заредите “на живо” директно от диска и да я поразцъкате, да си пуснете музика, видео, Интернет, офис програми и като ви хареса, докато продължавате да си цъкате, удобен инсталатор ще ви преведе през не повече от 5-6 стъпки. След което за около 25-40 минути докато вие доволно си четете новинки, ще ви се съобщи, че вече новата ви ОС е инсталирана на твърдия диск и ще бъдете подканени да си рестартирате компютъра за да започне ползването и. Това ако не е удобно, не знам кое е…

Мит 3: ГНУ/Линукс има проблеми с възпроизвеждането на аудио/видео файлове.

НЕВЯРНО. Всяка една от съвременните дистрибуции на тази ОС (Ubuntu, Suse, Fedora и др.) може да възпроизведе почти всеки мултимедиен формат, съществуващ под небето. За да гледате видео например ултимативен вариант е да си инсталирате софтуер като SMPlayer, VLC и Helix и просто забравяте вече за кодеци, версии и т.н. глупости. С аудио файловете проблема е дори още по-малък, т.е. такъв е трудно да откриете. За да бъда честен, доскоро единственият проблемен формат за просвирване ми беше леко екзотичният все още ААС+, в който се излъчва любимото ми радио di.fm. Миналото време подсказва, че вече проблема не е актуален, което ще рече, че за мен този мит е неоправдан.

Мит 4: ГНУ/Линукс не става за бизнес.

НЕВЯРНО. Поради гъвкавата си природа за тази ОС е вярно точно обратното. ГНУ/Линукс е съвсем удачен за бизнес. Причините, поради които става са много: има мощни програми за текстообработка и ел. таблици (в лицето на Open Office), които са съвместими с МС аналозите си; има много добри решения за електронна кореспонденция (Evolution, Thunderbird); вероятността поради неопитност или невнимание служител да нанесе повреда на ОС е почти нулева и т.н. и т.н. Вероятно този мит би могъл да бъде верен за определени видове бизнес, но това биха били само някои особени нужди зависещи изяло от софтуерната платформа на Microsoft.

Мит 5: Управлението на софтуера е сложно и трудно.

НЕВЯРНО. Ключовото нещо при работата с ГНУ/Линукс е това, че потребителят има избор за всяко нещо. Софтуер може да се инсталира и по сложен за новака начин, но може да се инсталира и чрез удобни средства, свеждащи действията до няколко цъкания с мишката. За незапознатите ще дам пример. В Убунту и доста други ГНУ/Линукс дистрибуции основното средство за инсталиране и деинсталиране на програми е мениджъра на пакети Synaptic. В интерфейса на тази програма са изброени удобно групирани по категории над 25 000 готови за инсталиране програми. И както се казва “И това не е всичко!”. Програмата освен че инсталира, също така и автоматично следи дали няма излязла по-нова версия на всяка една от тези 20 00 програми и ако има любезно ви подканя да я инсталира. От вас се изисква само да цъкнете на една иконка и процедурата след това е абсолютно автоматична. Който се е изправял пред досадата на току що инсталиран „гол“ Windows и е минал през съмнителното удоволствие на бясно сваляне на драйвери, различен софтуер от различни сайтове, различни инсталационни процедури и т.н., ще оцени елегантността, с която се решават тези проблеми под ГНУ/Линукс.

Мит 6: ГНУ/Линукс не става за игри.

ДОНЯКЪДЕ ВЯРНО. Това твърдение е вярно, единствено и само ако под игри разбираме само последни хитови и комерсиални игри, т.е. ако визираме запалени геймъри. Действително все още голяма част от новите заглавия не предлагат поддръжка на друга ОС освен Windows. От друга страна именно някои от най-големите хитове напоследък Doom3, Quake 4, Prey, Unreal Tournament 2003/2004/2007 и др. имат пълна поддръжка на ГНУ/Линукс. Що е касае до дребните ежедневни игрици – убиец на скуката, смея да твърдя, че дори са с пъти по-лесно достъпни за ГНУ/Линукс. Съдете сами едно зареждане на Synaptic показва че на едно цъкване са достъпни има-няма поне 300-500 и повече заглавия. Което, ще се съгласите е повече от достатъчна бройка да ви осигури разнообразие.

Толкова засега по темата, защото стана късно, уморих се, а и списъка с митовете беше поне за мен представителна извадка. Макар да си признавам, коментара ми е само скромно загатване. Но за желаещите по-сериозни четива си има и сериозни анализи, до които чичко Гугъл може лесно да ви заведе…