Първи бяха Apple. Още преди няколко години те предложиха по-съвременен изглед на интерфейса на операционната си система. Разликата се състоеше в това, че за първи път за изобразяване на работната площ се използваше не 2D, а 3D частта на видеокартата. По този начин се появиха много нови възможности за разкрасяване на интерфейса – сенки на обектите; прозрачност и полупрозрачност; текстуриране; заглаждане, филтрация и други познати дотогава само от компютърните игри техники. Ако се остави настрана чисто техническото изпълнение, за потребителя остава възхитата колко по-гъвкав, различен и модерен му изглежда до болка втръсналият му интерфейс. Идеята за работна среда предлагаща отчасти триизмерен вид не беше изоставена през годините, а напротив. От Apple Mac тя се пренесе и в Windows и ГНУ/Линукс света. От Майкрософт дотолкова харесаха тази идея, че тя се превърна в основната им реклама за наскоро излязлата последна версия на Windows – Vista. А ГНУ/Линукс… Традиционно там нещата се развиваха бурно и без много шум, докато най-сетне се появи 3D работна среда, конкурираща и в доста случаи надхвърляща възможностите на конкурентните платформи. Apple има традиционно ограничен пазар на компютри, а и там веднъж определени, нещата трудно се променят. Все пак говорим за компанията, която до преди няколко години предлагаше само еднобутонни мишки, поради причинита, че били по-лесни за използаване за потребителите… ;)

При Microsoft случаят е друг. Те държат направо огромна част от пазара на операционни системи. При тях основната грижа на този пазар е не как да го задържат, а как да накарат потребителите си да платят за нова версия на Windows на всеки няколко години. Напълно в този стил 3D средата е налична само за Windows Vista и то само за някои от поне шестте и варианта. Допълнително към това неудобство е и факта, че изискванията на Vista са меко казано големи – всеки компютър трябва да има процесор поне 1ГХц, 1ГБ памет и добра видеокарта с поддръжка на DirectX 9 (а за предпочитане 10) – в противен случай ще работи достатъчно бавно, че да е осезаемо за потребителя.

Точно тук се появава и алтернативата. Веднъж подкарана 3D работната среда под ГНУ/Линукс осигурява богати възможности за персонализиране, чудесен външен вид и направо непретенциозни изсквания, в сравнение с тези за Vista. Най-показателен пример е, че средата съвсем прилично тръгва и се държи стабилно на голям брой видео карти – от вградените Intel базирани, през повечето стари и нови модели на ATI и Nvidia.

Бидейки ГНУ/Линукс дистрибуция и то такава претендираща да е в крак с времето, Убунту също предлага поддръжка на 3D среда. Ще се опитам да представя накратко основните стъпки, чрез които може да се активира такава среда. От основно значение са най-вече две неща:

1. Модел на видео картата – Значението на тази точка е голямо поради факта, че различните производители предлагат силно различаваща поддръжка за графичните си адаптери под ГНУ/Линукс. Най-добра е поддръжката на иначе най-слабите вградени видео карти на Intel. Всички техни карти от сериите 965, 963, 946, 945, 915, 865, 845 могат без проблеми да предложат напълно задоволителна производителност по отношение на 3D средата. Видео картите на Nvidia също имат добра поддръжка, макар и чрез затворени собственически драйвери. Но ако оставим настрана идеологията, генерално тези карти също се справят и проблемите с тях не са чести. В най-незавидно положение са собствениците на графични адаптери на ATI. ATI са известни с лошата си поддръжка под ГНУ/Линукс в това отношение. Въпреки това и там подкарването на 3D среда не е мисия невъзможна.

2. Вид на драйвера за видео картата – Драйверите за видеокартите под Убунту са два вида – с отворен код и собственически. Ако притежавате Intel, ATI 9500/9550/9600/9800/X300/X600/X700/X800/X850 /7000/7200/7500/8X00/9000/9100/9200/9250, то тогава вие вече имате активирано 3D ускорение и свободен драйвер. В такъв случай трябва чрез Synaptic да инсталирате пакетите Beryl и Beryl-Manager . Beryl е мета-пакет, т.е. при избирането му ще е инсталират всички необходими компоненти.

За да се уверите че картата ви има активирано 3D ускорение и има ли нужда от ограничен драйвер за да го активира, е добре да стартирате програмата Диспечер на ограничените драйвери.

Ако тя ви съобщи, че нямате нужда от ограничени драйвери, то тогава всичко е наред. Ако има нужда от ограничен драйвер, просто сложете отметка след името на видео картата и изчакайте драйвера да се изтегли и инсталира автоматично. След рестартиране на системата той вече ще се използва.

Тук е мястото да поясня за различните методи за активиране и управление на 3D среда. Чисто технологично има два метода AIGLX и XGL, върху които се основава начина за визуализиране на 3D среда. В Убунту има поначало работеща поддръжка на AIGLX. Поддръжка на XGL може да се осигури чрез инсталирането на пакета xserver-xgl от Synaptic. Няма да се спирам в технически подробности за двете. Важно е да се знае, че ако ползвате свободните драйвери на Intel или ATI и собстеническите (ограничени) на Nvidia, то тогава може да се възползвате от предварително инсталираният пакет AIGLX. В случай обаче, че ползвате ограничените драйвери на ATI, трябва да си инсталирате пакета xserver-xgl.

AIGLX и XGL са само основата, която технологично осигурява 3D изгледа. Те се нуждаят т.нар. Мениджър на прозорци (Window Manager), за да може потребителя да вижда триизмерно работно поле. За тези нужди има два мениджъри на прозорци – Beryl и Compiz. И двата предлагат сходна функционалност, като Beryl в началото възниква от корените на Compiz. Въпреки това между тях има и някои различия – Beryl e с напълно отворен код, докато Compiz има затворен произход; Beryl е по-бързо развиващ се проект и с повече функции, Compiz повече набляга на стабилността и др. Поради сходните им функции наскоро беше обявено, че двата проекта се сливат в един, който ще вземе най-доброто от тях. Това ще реши въпроса кой да изберем. Засега обаче те продължават да си съществуват като отделни проекти. Личният ми избор клони към Beryl. Управлението му става чрез програмата Beryl-Manager, която се стартира от меню Програми-Помощни програми.

Интерфейса на програмата е разделен на отделни категории. Броят на възможните ефекти и техните настройки е настина голям и постоянно се появяват нови допълнения към Beryl, затова сега няма да ги изброявам. Вместо това по-долу ще покажа някои от най-характерните за Beryl ефекти.

Анимирано минимизиране на прозорец в стил “Магическа лампа”…

Ефект на “изгаряне” при затваряне на прозорец…

Замъгляване на полупрозрачните прозорци…

Смяна на различните работни площи (Desktop-и) чрез 3D куб…

Едновремено излагане на показ на всички отворени в момента приложения…

Превключване между отворените приложения с Alt+Tab…

Деформиране на прозорец в произволна посока…

Това са само част от ефектите в Beryl. При внимателен подбор и настройка, те наистина могат много да допринесат за по-удобна и приятна работа с компютъра. Множество видеоклипове представящи по-пълноценно красотата на подобен изглед могат да се намерят чрез Google чрез ключови дума beryl video например.

Настоящата статия е само опит за кратък преглед на 3D работната среда, която е на разположение в Убунту. За пълноценното и пускане и настройка понякога са нужни допълнителни усилия, най-вече свързани с несъвместимост на определени драйвери за видео карти. Въпреки това с усилия вариращи от минимални (с Intel 845а) през средни (с NVidia 7600GS) и по-големи (с ATI 9250) съм успявал да активирам този чудесен интерефейс за взаимодействие с компютъра. При проблеми винаги първо търсете помощ в пребогатите форуми на Убунту, където множество отзивчиви потребители и разработчици споделят опита и проблемите си.

Използването на вградените 3D ефекти в GNOME е добър вариант ако не притежавате кой знае колко бърза система, а все пак искате да имате с какво да се изфукате на някой. Beryl си заема една не чак толкова малка част системни ресурси.

Много странна комбинация се получава ако сложите някоя Windows9x-изглеждаща тема и пуснете 3D ефектите… :)