Понякога някоя малка спънка може да попречи за пълен преход към Линукс. В редки случаи действително няма алтернатива на някои приложения. Или пък вие предпочитате именно Windows версията на някоя програма. В такъв случай се налага да имате едновременно две операционни системи и според нуждите ви, да рестартирате в едната или другата. Не, че е лошо решение, но вероятно сте съгласни, че е малко досадно само заради програмата Х да рестартирате компютъра. В действителност има още едно решение, което ще ви избави от нежеланото рестартиране и дори ще ви позволи да работите с Убунту и Windows (или друга ОС) едновременно! Става въпрос за т.нар. виртуални машини. Те могат да бъдат много видове според принципа си на действие. Повече по въпроса може да се прочете тук (Англ. ез.). По-долу ще стане въпрос за програма, която предлага виртуален хардуер, в рамките на който може да се инсталират операционни системи – VirtualBox. С други думи, след инсталирането на програмата, тя ще ви предложи изолирана среда вътре в самата операционна система, несъществуващ в действителност хардуер, отделен от реалния. Но нека започнем поред и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Актуална версия на програмата може да се изтегли от http://www.virtualbox.org/wiki/Downloads, където има версии за Windows, Mac OSX и Линукс, в т.ч. и Убунту.

След изтеглянето на файла, щракнете два пъти с мишката върху него за да се стартира програмата за инсталиране на пакети в Убунту – Gdebi. При стартирането си, тя ще ви поиска администраторската парола, след което ще започне същинската инсталация:

1. Ще трябва да се съгласите с лиценза на VirtualBox за да продължите:

2. За да може обикновените потребители да стартират виртуални машини, те трябва да са членове на групата vboxusers. Обикновено това става автоматично по време на инсталацията, но ако по някаква причина не е така, може ръчно да добавите желаните от вас потребители към тази група от Система-Администрация на системата-Потребители и групи:

3. Идва ред на компилиране на модула на VirtualBox за ядрото. Звучи сложно, хубавото е, че става автоматично. 😉

С това инсталацията приключва и вече може да стартирате програмата от Програми-Системни инстумени-VirtualBox. Ако по някаква причина програмата я няма в менюто, може да се стартира и от Терминала с команда VirtualBox. В резултат на това, пред вас ще се отвори за първи път интерфейса на програмата.

Сега нека създадем първата си виртуална машина и нека тя да е Windows XP:

1. При натискането на бутона New, се отваря услужлив помощник, който ще ви преведе през основните стъпки, започвайки с избор на операционна система и виртуална системна памет, която да заделите за нея:


От падащото меню може да изберете наистина голям брой операционни системи. Изберете тази, която смятате да инсталирате, за да може VirtualBox да зададе подходящи за нея настройки.

Ако коректно сте избрали точната ОС от предходната стъпка, VirtualBox ще предложи разумен размер на заделената системна памет.

2. След горните действия ще трябва да изберете виртуален диск, на който да инсталирате Windows. Ако такъв няма създаден, ще ви се наложи да го създадете:

С натискането на бутона New, ще минете през настройките за нов виртуален диск.


Имате избор между виртуален диск с фиксиран размер и с динамично растящ, според нуждите на ОС. Аз препоръчвам динамичен размер, тъй като по този начин ще спестите дисково пространство, а същевременно няма да ви тревожи свършване на свободното виртуално пространство.

По подразбиране VirtualBox избира 10GB обем. На мен ми се струва много за базова инсталация на Windows Xp и затова съм го намалил до по-скромните 5GB.

По подразбиране създадените виртуални дискове се запазват в домашната ви папка – /home/username/.VirtualBox/VDI/

С това основната подготовка за виртуален Windows XP приключва.

Сега остава да се пипнат допълнителни настройки за хардуера – CD устройство, мрежа и някои други. Настройките се отварят при натискане на бутона Settings.

Виртуалните устройства са подредени по категории и общо взето са понятно описани. Ще оставя на вас по-подробното разглеждане. Аз ще обърна внимание на тези, без които не може. Такава е настройката на виртуалното CD устройство.

Тук възможностите са две – виртуалното устройство да съвпада с реалното или да се използва *.iso изображение, което да се монтира като виртуално CD. Аз съм избрал първата възможност, тъй като разполагам с инсталационен диск на Windows XP. Също така, уверете се, че виртуалната мрежова карта е актвирана. Там има няколко настройки, но обикновено първата – NAT – ще ви свърши работа в повечето случаи. Като приключите с това и с разглеждането на другите настройки, може да затворите този прозорец и да натиснете бутона Start. Сега за първи път ще се стартира виртуалната машина. Честито! 🙂 Сега нещата са съвсем лесни – все едно сте на истински компютър и си инсталирате (легалното копие на) Windows.


Като минете през обичайните инсталационни стъпки, ще ви се зареди един съвсем нормален Windows XP. За да работите с него, щракнете с мишката в прозореца и тя ще се прихване от виртуалната машина. За да я освободите отново и да е използваема в Убунту натиснете клавиша Ctrl и тя ще се освободи. Това цялото цъкане с времето ще ви стане досадно. Освен това да работиш с цяла операционна система, пък била тя и виртуална, в прозорец е малко несвойствено. Ще се наложи набързо да променим това.

Натиснете бутона Ctrl за да освободите мишката, в случай, че във виртуалната машина. След това от менюто на прозореца изберете Devices-Install Guest Additions…

Сега щракнете отново в Windows XP, стартирайте My Computer и щракнете два пъти върху CD устройството. По този начин ще пуснете инсталацията на Guest Additions.

Следвайте стъпките на инсталацията и когато е необходим рестарт на Windows – направете го.

Ще бъдете уведомени, че вече не е необходимо да щракате в прозореца и съответно да натискате Ctrl за освобождаване на мишката. Можете свободно да щракате в реалната и виртуалната операционни системи без никакви пречки.

Безспорно удобно, но все още не е пълна интеграцията между двете системи, нали? Досадният прозорец си остава. Няма проблем. Време е за черешката на тортата. 😉

От менюто на прозореца изберете Devices-Seamless Mode

Това е една уникална за VirtualBox възможност (в интерес на истината и една виртуална машина за Mac я притежава). При задействането и, стартовото меню на Windows се интегрира в Работната площ на Убунту и изглежда като неделима част от него! Нещо повече, целият Работен плот на Windows ще изчезне и когато стартирате определена програма, ще се отваря само тя в собственият си прозорец. Но без повече обяснения. Както казват, една картина замества хиляди думи (или нещо в този смисъл)… 😉

Сега спокойно може да забравите кое е виртуално, кое-реално и да си ползвате най-добрите програми от двете операционни системи едновременно. Ако искате да се върнете отново в режим на прозорец натиснете Ctrl+L.

Видео, демонстриращо това, може да видите тук: http://ubuntufan.multiply.com/video/item/2/VBox_in_action.ogg

Приятна работа!

Допълнение: Препоръчвам ви, обстойно да разгледате възможните настройки на VirtualBox. Там се крият и други малки приятни изненади, които може да са ви от полза – виртуални USB контролери; Remote Desktop Protocol към виртуалната машина и др. Трябва обаче да ви предупредя – ако разчитате по този начин да играете любимите си 3D игри – ще се наложи да ви разочаровам. Към момента НЕ се поддържа 3D ускорение, макар да се работи по този въпрос. За всичко друго, VitualBox е чудесен избор. Мога да ви уверя, че ако притежавате съвременен компютър от последните 2 години с достатъчно памет, вероятно пускането на виртуална машина изобщо няма да се отрази на реалната. За подготовка на този материал е използван HP Compaq DX6120MT – нормален по съвременните стандарти компютър.