- Свободна Култура и Свободен Софтуер - http://skss.learnfree.eu -

Puppy Linux – страхотният мъник

Замисляте ли се колко гигабайта от диска ви са запълнени с операционна система и програми? Признавам си… и аз рядко се замислям. А когато се замисля, обикновено споря с lokster, че няма значение колко гигабайта от диска ми са заети, защото така или иначе всички съвременни дискове са си направо огромни. 🙂 И обикновено наистина си мисля така, ноо…. Е, да кажем, че сблъсъкът ми Puppy Linux [1] ме накара да не съм толкова категоричен. Ще попитате защо? Ами защото:

След толкова хвалби, вероятно ще попитате къде е уловката? Отговарям веднага – уловка няма. Или поне няма от моя гледна точка. Впрочем вие след малко ще прецените сами. Силата на Puppy идва от внимателно избрания софтуер. Избрани са програми, които имат възможно най-добро съотношение обем/функционалност/натоварване на системата. И това си личи още от пръв поглед.

При първото зареждане ще ви посрещне конзолен помощник за настройка на видео картата и монитора. Той ще ви даде възможност да изберете разделителна способност на монитора, дълбочина на цветовете и т.н. Ще имате възможност да изпробвате избраните от вас настройки и ако не се зареди графичен интрефейс, ще минете втори път през настройките. Тук Puppy се справя повече от задоволително и не би трябвало да имате проблеми. Ако всичко мине ОК, ще видите работен плот като този:

[2]

Приятно избрани икони, тапет с малко помощна информация на него и стартово меню с Windows 98/2000 вид. Нищо изключително и същевременно приятно. За мениджър на прозорците тук по подразбиране е избрана средата JWM [3]. Тя е изключително лека и бърза, предлага графичен метод за настройка на основните си компоненти. Естествено, има леко спартански вид, но това е характерно за Puppy като цяло. Да не говорим, че може да бъде променен до неузнаваемост. Сега е време да поразцъкате иконите и да останете възхитени от скоростта на зареждане на ВСИЧКО. Светкавично е слаба дума.

Подборът на приложения е направен много удачно и едва ли ще ви липсва нещо.

[4]

Програмите в менюто са обособени в различни категории според предназначението си -Fun, Document, Graphic, Setup и др. Във всяка една категория ще откриете достатъчно програми и дори в един момент ще ви се сторят повече от необходимото. 😉 Поразходете се и разгледайте на спокойствие.

След като разгледате какво има, вероятно ще пожелаете да настроите устройствата в системата си – да си пуснете мрежа, да конфигурирате мишка и клавиатура и др. Puppy има специални помощници за това и те са събрани в менюто Menu-Setup-Wizard Wizard.

Може да пуснете всеки един от тези помощници поотделно от същото меню. Те са обяснени добре и при внимателно четене на указанията им, не би трябвало да имате проблем с каквото и да било. Все пак ще се спра на два от тях.

1. Настройка на клавиатурната подредба. За целта избирате Change mouse and keyboard... и се отваря този прозорец:

От него избирате Advanced Xorg keyboard configuration…

Добавянето на нова клавиатурна подредба става чрез натискането на Layouts. Следт това просто се избира желаната клавиатурна подредба и се потвърждава избора.

Остава настройката на клавишната комбинация, с която се сменят подредбите. За целта от основния прозорец за настройка се избира страницата Options.

Комбинациите се задават от Group Shift/Lock behavior. Аз съм избрал познатата от Windows клавишна комбинация Alt+Shift.

След като потвърдите, не забравяйте в основния прозорец за настройка на клавиаурата да натиснете Yes за да влязат промените в сила. Ако не го направите, те ще бъдат отразени едва при следващото стартиране на Puppy.

2. Разпознаване и настройка на мрежовите карти. Този помощник се извиква чрез натискане на бутона Connect to Internet by network interface

В прозореца, който се отваря Puppy показва засечените мрежови карти. Чрез натискане на бутона с името на съответното устройство (в примера с име eth0), се извикват настройките му.

Първото, което трябва да направите е да проверите дали устройството е активно. Това става натискане на бутона Test (Test eth0 в примера). Ако тестът мине успешно, ви остава да изберете дали мрежовата карта да получава адреса си автоматично (ако имате активен DHCP сървър) или при нужда ръчно. С това настройките на мрежата приключват вече може спокойно да се ровите. 😉 Има подобен помощник и за онези от вас, които разполагат с аналогов модем (Има ли все още такива?).

1. Достъп до файловите системи.

От менюто Menu-Filesystem стартирате Pmount mount/unmount drives. Също така може да се стартира и от Работната площ чрез еднократно натискане на иконката с изображение с флаш памет. Независимо от начина, ще ви посреще прозорец с прост интерфейс, от който може с едно щракване на мишката върху устройствата, да активирате или деактивирате всички намерени твърди дискове, флаш памети, CD/DVD устройства и т.н.

2. Промяна на Работната площ.

По отношение на модифициране на Работната площ Puppy много наподобява Antix, за която операционна система вече писах [5]. И тук Работната площ се изобразява с помощта на Rox-Pinboard. Впрочем, Rox се използа и за файлов мениджър (отново по подобие на Antix). За да добавите нови икони, от файловия мениджър отворете папката /usr/bin/. Там се съдържат инсталираните програми. За да добавите gnumeric напр., намерете файла gnumeric и със среден бутон на мишката го завлачете на Работния плот. За да смените иконата, цъкнете с десен бутон на мишката върху иконата и изберете File gnumeric – Set icon… Ще ви се отвори нов прозорец, в който трябва да завлачите избрана от вас икона от файловия мениджър и готово. Иконите на отделните програми се намират в папката /usr/share/pixmaps, а вие може да си изберете и други по ваш избор.

Ако пък желаете някои програми да се стартират автоматично, отворете от файловия браузър домашната си папка. В нея натиснете Ctrl+H, за да се покажат скритите файлове (тези които започват с „.“). Намерете .jwmrc, щракнете с десен бутон на мишката върху него и от показалото се меню изберете File ‘.jwmrc’ – Open As Text. В този файл се съдържа описанието на цялото меню, плюс настройки на цветовете му, лентата със задачите, а също така списък с автоматично стартиращите се програми. Разгледайте файла добре и намерете тези редове, на който пише:

<StartupCommand>

</StartupCommand>

Направете един ред между тях и напишете командата, с която се стартира избраната програма. Аз например съм си настроил автоматично да се стартира glipper-мениджър на системния буфер. При мен командата изглежда така:

<StartupCommand>

glipper

</StartupCommand>

Допълнение: Може да видите коя програма с каква команда се стартира, като прегледате описанието на менюто в .jwmrc.

Вярвам, че вече е ясно. А относно менюто с програмите – организацията му е лесна за разгадаване и настройка. Допълнителна програма за настройка на JWM има в менюто Menu-Desktop-JWM configuration.

Ако ли пък JWM не ви харесва, препоръчвам ви да видите това допълнение [6] към Puppy. Но имайте предвид, че цената на тези визуални благини e още 70МБ отгоре… То ще осигури като работна среда IceWM, а тя може да изглежда наистина красиво. Допълнението може да изтеглите от тук [7].

http://tinypic.com/53hvhap.jpg

За това как да го инсталирате, вижте по-долу.

А може и направо да си изтеглите силно модифицирана и разкрасена версия на Puppy с много допълнителен софтуер от тук [8].

Ако пък сте експериментатори по природа, тук [9] може да прочетете как да си пуснете дори 3D Работна среда.

Puppy пристига с вграден в него мениджър на пакети. Той може да се стартира от Menu-Setup-Puppy package manager.

Посреща ви прозорец, в който старателно е обяснено от къде и как може да инсталирате софтуер. Още тук ви се дава подсказка, че има и друг (неофициален) инсталатор, чрез който може да инсталират още много различни програми. Но засега да продължим с официалния. 😉

На този екран се обяснява, че може да инталирате и ръчно свалени пакети. Ако не желаете това, натиснете бутона, ограден в червено за да продължите.

Интерфесът е пределно прост. Ако искате да добавите пакет, избирате го и натискате Add. Премахването е аналогично-избирате пакет, но този път от дясната страна и натискате Remove. Допълнителни неофициални пакети могат да се изтеглят от форумите на Puppy [10]. За да инсталирате свален пакет,щракнете на него и той автоматично ще започне инсталацията си.

А информация за това как да разширите в значителна степен софтуерния каталог на Puppy, чрез инсталиране на неофициален мениджър на пакети, има в тази тема [11] от форумите на Puppy.

Мисля с това да приключа тази проточила се вече статия за Puppy Linux. дайте му шанс и няма да съжалявате. Имайте предвид, че въпреки по-семпия си вид, Puppy определено не е алтернатива само за стари компютри. Представете си го на ултра-компактен лаптоп, инсталиран на CF карта, без твърд диск, който да смуче заряда на батериите…

В следваща статия ще преведа решилите се да опитат Puppy през процедурата на инсталиране.

За малко за забравя – последната версия на Puppy може да изтеглите от тук [12].